В този момент се чува отваряне на врата.
– Чакай… Зейнеп е тук – прошепва Мелис. – Ще я притисна.
Но няма време. Еге влиза след Зейнеп. Гледката на двамата заедно кара кръвта ѝ да кипне.
– Ти иди в хола. Аз ще взема книгите – казва Зейнеп.
– Заедно ли дойдохте? – пита Мелис остро.
– Да. Срещнахме се в университета – отговаря Еге спокойно.
– Срещнахте се? Случайно? Или си разменяте съобщения с емотикони и сърчица?
Еге въздъхва и сяда на дивана.
– Мелис, пак драматизираш…
– Драматизирам?! Ти си моят годеник! Нямаш право да се виждаш с нея!
– Не съм го направил тайно!
Мелис стиска юмруци. В този момент Зейнеп се връща.
– Какво искаш от годеника ми?! – изригва Мелис.
– Работим върху презентация – отвръща спокойно Зейнеп.
– Разбира се! Само вие двамата?
– Да. Започнахме проекта, когато още бяхме двойка.
Мелис прави крачка към нея.
– Ще те унищожа. Няма да работите заедно!
Тя блъсва учебниците от ръцете на Зейнеп. Еге скача от дивана, но не успява да реагира.
– Какво правиш?! – избухва Зейнеп, навеждайки се да събере книгите.
– Мислиш, че не го виждам?! Опитваш се да ми го отнемеш!
– Мелис, успокой се – казва Еге, но гласът му е безсилен.
– Ти си мой годеник!
– Добре… Няма да говоря с повече момичета?
– Не става въпрос за всички. Става въпрос за нея!
Зейнеп се изправя и я поглежда право в очите.
– Не се интересувам от годеника ти – заявява спокойно.
– И по-добре! Защото иначе ще ти избода очите! Майка и дъщеря – едната по-лоша от другата!
– Какво общо има майка ми?!
