Аслъ, виждайки как любовта между Хира и Орхун пламва с пълна сила, прибягва до крайност – застрашава живота на Али, само за да навреди на Хира. Вижте какво ще се случи сезон 2, еп.12 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 12 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Аслъ, виждайки как любовта между Хира и Орхун пламва с пълна сила, прибягва до крайност – застрашава живота на Али, само за да навреди на Хира.
Нуршах се опитва да се справи сама с предизвикателствата на новия си живот.
Кенан е все по-притеснен за бъдещето на Нефес.
Сутринта Афифе и Аслъ седят в салона.
–Не хапна нищо на закуска – казва Афифе. –Изглеждаш напрегната!
– Не, всичко е наред. Просто имам няколко неща наум, свързани с работата. Хапнах нещо преди да тръгна! – отговаря Аслъ.
В този момент Орхун и Хира влизат в помещението.
– Добро утро!
– Добро утро! – казва Аслъ с обрана усмивка.
– Добро утро – добавя и Афифе, с типичното си ледено държание.
Орхун поглежда към иконома:
– Преместете вещите ми обратно в спалнята. Всичко вече и по-старо му!
Орхун се обръща към Хира: –Имам онлайн среща. Ще бъда в кабинета.
Орхун тръгва към кабинета, а Хира сяда срещу Аслъ и Афифе.
След малко тичешком пристига Али.
–Како Хира! Да отидем в моята стая да играем? – предлага Али.
– Добре, хайде! – съгласява се Хира.
Аслъ не може да понесе Хира да е токова близо до Али и веднага става от дивана.
– Ще си взема чаша вода! – казва тя.
– Ще ви донеса, госпожице Аслъ – предлага икономът.
– Благодаря, но ще се справя сама!
Аслъ отива в кухнята и разбира, че Халисе и Муса отиват на пазар, а Гонджа отива да нахрани Перихан. Аслъ се усмихва доволна, веднага прави план как да злепостави Хира.
Действието се пренася в стаята на Али. Али е щастлив, че Хира е до него и ѝ показва много камъчета, които е нарисувал, докато нея я е нямало.
– Много са хубави. Браво!
– Ще рисуваме отново, като преди, нали?
– Разбира се, ще рисуваме.
– Няма значение, че си забравила. Аз ще те науча пак. И може би ще станат още по-хубави от предишните – казва Аличо.
– Ще станат. Защо не? – казва Хира и прегръща Али.
Тогава Аслъ наднича на вратата.
– Али, скъпи, след като днес не си на училище, може да направим кекс – предлага тя.
Хира я поглежда леко изненадано.
– Защо няма училище днес? – пита Хира.
– Днес е ден за екскурзия, но аз вече ходих с вуйчо – казва Али.
– Разбирам – отговаря Хира.
– Кекс е добра идея – радва се Али.
– Халисе и хората ѝ излязоха. Ще трябва да ги изчакаме. Аз бих я направила, но изобщо не ме бива в такива неща. А ти – ти си била страхотна. Все разказваха колко си талантлива. Но сега трябва да изчакаме, докато се възстановиш. Сигурна съм, че на Али много му липсват сладкишите ти.
– Да, защото никой не ги прави като нея! – заявява Али. – Забравила си как се правят?
– Мога да опитам, но не знам дали ще се получи като преди – отговаря Хира.
– Ще стане, сигурен съм – казва Али.
– Ще стане хубава, не се тревожи – казва Аслъ. – Бих ти помогнала, но както казах – не ме бива в това!
– Няма проблем – отговаря Хира. –Кексът ще е готов до час.
– Ще ѝ покажа къде са продуктите и веднага се връщам – казва Аслъ с коварна усмивка на уста.
Аслъ отива в кухнята и пита Хира какво ѝ трябва. Хира изброява съставките, а Аслъ ги вади от шкафа.
– Болна си! Не трябваше… – загрижена е Аслъ.
–Не, не съм болна! Просто не си спомням – отговаря Хира.
–Права си! Надявам се, че скоро ще си спомниш! – казва Аслъ. –Трябва ад си пиеш лекарствата всеки ден и не ги забравяй!
Хира кима с глава, а след това се замисля.
–С какво да е кекса? – пита Хира. –Али обича ли како и стафиди?
-Може би, но Халисе прави същия… Не знам… На Али му е омръзнало от него – казва Аслъ като през това време остава меда и канелата на плота.
Аслъ отива при Али.
–Ще направя нещо по-интересно, дано да му хареса – казва си Хира и взема буркана с канелата. Аслъ, която все още не е напуснала кухнята се усмихва доволна.
След минути Хира вади готовия кекс от фурната.
–Ухае прекрасно на канала! Дано да е вкусен! – казва си тя.
Хира прави кафе на Орхун и му го носи в кабинета.
–Донесох ти кафе! – казва му тя с усмивка.
Хира тръгва да му го поднесе, но ръцете ѝ треперят. Орхун го вижда и веднага хваща ръцете ѝ .
–Добре ли си? – пита Орхун.
–Да! Добре съм! – отговаря Хира.
„Защо се държа така?“, мисли си тя. „Трябва да има обяснения за забързания ми пулс! Ръцете ми никога не треперят, но когато съм до теб… Добре, че те има! Дори да не помня нищо ще си спомня теб! Ще си спомня!“
Орхун отпива от кафето.
– Благодаря ти! – казва Орхун. – Както винаги – перфектно!
– Направих и кекс за Али… Каза, че много му липсва.
– Сигурено ще се зарадва!
– Още не го е опитал, ще донеса и на теб!
Хира тръгва да излиза.
–Винаги си била такава, променяш всичко около себе си – казва Орхун. –Иска ми се, по-скоро да си спомниш нашата история!
–И аз също! – отговаря Хира. –Нямам търпение да си спомня! Ще занеса кекса на Али, той ме чака!
Хира бързо напуска кабинета на Орхун. Тогава паникьосаният глас на Аслъ прорязва тишината.
– Али! Али! Помогнете! Бързо!
Орхун е на крака още преди да разбере думите. Втурва се към детето, а сърцето му блъска в гърдите. Хира пристъпва уплашена след него.
–Какво стана? – пита Орхун.
–Яде от кекса на Хира – отговаря Аслъ.
–Аз направих кекса! – казва Хира.
–Какво сложи? – пита Орхун.
–Ами, орехи, моркови, канела и също така брашно… – изброява Хира.
Али лежи в безсилие, дишането му е забавено. Орхун се навежда, проверява го, и рязко казва:
– Инжекцията! Вземете я! В шкафа!
Афифе влиза бледа като платно, Аслъ стои встрани, разтреперана – дали от страх, или от нещо друго, не е ясно. Въпреки всичко, инжекцията помага. Али започва да диша по-леко. Напрежението спада, но ужасът витае във въздуха.
Хира гледа с разширени очи.
– Аз направих кекса – прошепва тя. – Сложих канела!
Орхун я поглежда, но в гласа му няма обвинение:
– Не можеше да знаеш. Никой не ти е казал.
– Но можеше да стане най-лошото… Аз… Аз съм виновна.
Афифе обаче не спестява думите си. Тонът ѝ е остър като нож.
– Без да питаш никого, влизаш в кухнята, приготвяш нещо, и почти са се стигне до трагедия.
Аслъ се преструва на виновна.
– Аз не трябваше да я оставям сама, лельо Афифе!
–Не поемай вината ѝ Аслъ! – казва Афифе. –Тя не помни нищо! Откъде ѝ хрумна да готви!
Афифе се обръща към Хира и казва с укор в гласа: -Всичко, което правиш, създава проблеми на семейството! Отдавна съм се убедила!
– Не е нейна вината – намесва се Орхун с твърд глас. – Али вече е добре. Това е важното. Повече няма за какво да говорим.
Орхун хваща Хира за ръка и я извежда от стаята. Афифе излиза след тях.
Аслъ се навежда над Али, който спи.
–Благодаря ти! Малко пострада, но нямаше начин – говори си сама Аслъ. –Хира трябва да загуби увереност във всичко, а благодарение на лекарствата няма да си спомни нищо.
Нуршах ляга да спи на дивана в кантората си. Изведнъж чува цвърченето на мишка и се стряска.
– Чух нещо! Да не е мишка? – скача Нуршах от дивана като взема метлата, но в същото време вижда сянка пред вратата.
Нуршах смело отваря вратата и тръгва да удари мъжа с метлата, когато пред нея застава Кенан, който взема метлата от ръцете ѝ.
– Съвсем си сбъркала предназначението на това нещо – отбелязва той, като поглежда метлата.
– В днешно време това е модерната метла – отвръща спокойно тя. – Имам врагове и трябва да съм подготвена за изненадващи атаки.
Кенан се засмива.
– Страхотно предпазно средство! Поздравления!
Той се приближава и без да се замисли, я хваща за ръката. Тя го стрелва с поглед:
– Ще пуснеш ли ръката ми?
– Готово, госпожице с метла – казва той, отдръпвайки се. – Това си е направо бой с тояги.
И точно тогава – прас! – токът спира. Стаята потъва в тъмнина.
– Електричеството изгасна… – казва изненадана Нуршах.
Кенан, запазвайки спокойствие, отбелязва, че това е нормално – старите сгради често имат такива проблеми. Нуршах чува шум и се напряга още повече. Кенан я дразни с теорията, че докато тя се готви за външен враг, вътрешният вече е влязъл – мишка. Тя го пита дали е дошъл да ѝ се подиграва или да помогне.
Кенан хваща метлата и започва да претърсва ъглите за мишката. Нищо не намира, но прави още няколко коментара, че може би на мишката ѝ е приятно да живее с нея. Когато се стига до електричеството, Кенан ѝ обяснява, че това е само шалтер – и че е трябвало просто да го вдигне.
Кенан тръгва да си ходи, а Нуршах го спира. Тя иска да му каже за Рашид и делото, но се колебае. Спомня си предупреждението на Рашит да не казва на Кенан, че е поела делото. Вместо това го пита защо е дошъл. Той ѝ казва, че е чул викове. Тя го отпраща, като казва, че ще си ляга. Той ѝ пожелава лека нощ и си тръгва.
След като вратата се затваря, Нурша остава сама в малката си кантора. Мислите ѝ се блъскат една в друга. Вижда в Кенан двама различни души – единият е строг, рязък и дистанциран, а другият – човек, който ѝ подава ръка и идва на помощ. Знае, че не трябва да се заблуждава.
Спомня си отново думите на Рашит – че Кенан ще се опита да я обърка, да я очерни, да настрои всички срещу нея. Но тя не може да мисли за себе си в този момент. В центъра на всичко стои едно невинно дете. И само то е важно.
След малко Кенан чука отново на врата ѝ. Нуршах отваря след минута. Тя вижда на прага оставена завивка и парче кекс.
Кенан пристига в дома на сестра си още рано сутринта. По лицето му личи умора – тъмни кръгове под очите, леко напрегната стойка. Вуслат го посреща с усмивка, но погледът ѝ се променя, когато вижда изражението му.
– Добре дошъл!Какво е това лице? Не си ли спал изобщо?
Кенан свива рамене, приближава се и въздъхва дълбоко. Гласът му е по-нисък от обикновено.
– Не ме питай, како! Чичото на Нефес ѝ е оставил наследство. А когато дядо ѝ е чул за това, изведнъж си „спомни“, че има внучка и заяви, че ще иска попечителство.
Вуслат реагира моментално, очите ѝ се разширяват от възмущение.
– Виж го този чакал! Надушил е парите, разбира се… Но той нищо не може да направи, нали така, Кенан?
– Не се знае, како. Затова не мога да си позволя риска. Цяла нощ търсих подобни случаи… Не съм мигнал. А Нефес още не се е събудила, нали?
Той се изправя и тръгна към стаята ѝ.
– Добре, днес аз ще я събудя. Затова дойдох по-рано.
Приближава леглото и коленичи до нея.
– Принцесо, време е да се будиш… Добро утро, принцесо! О, принцесата не се събужда… Чудя се защо?
Нефес измърморва със сънен глас:
– Спри… Добре де…
Кенан се усмихва и я гали по главата.
– Ставай, сънчо. Първо закуска, после направо към училище…
– Ами ако не искам да ходя днес?
– Какво означава това, принцесо? Надявам се, че не го чух! Ти никога не си казвала подобно нещо. Откъде ти хрумна?
– Отникъде…
– Хайде тогава… Вземи ме за ръка… И една целувка…
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 3
