В същото това време Нуршах напрегната и неспокойна чака Кенан да излезе от стаята с Нефес. До нея стои и нервничи Рашид.
– Кой знае какво ѝ говори вътре! – процежда той гневно. – Промива ѝ мозъка! От този човек трябва да се страхуваме!
– Спокойно, г-н Рашит – опитва се да го успокои Нуршах. – Ще си върнете внучката. Ще я върнем.
В този момент в кантората пристига Фатих. Вижда Рашид и веднага застива.
– Какво става тук? Какво прави той тук?
– Дошъл съм да спася внучката си – отвръща рязко Рашид.
Фатих кипва. Приближава се заплашително към Рашит, но полицаите го спират навреме.
– От кого я спасяваш, бе? – изригва Фатих. – Кажи ми!
– Хей! Без насилие! – намесва се Нуршах.
– Какво очаквате от някой, който има такъв началник? – подмята Рашид с презрение. – Внимавайте, офицер, този тук е неконтролируем.
Фатих едва се сдържа. Приближава се още, но полицаите му преграждат пътя.
В този миг Кенан излиза от стаята, а в прегръдките му е Нефес, стиснала го здраво, сякаш не иска да го пусне никога. Фатих тръгва веднага към тях.
– Фатих! – извиква Кенан.
– Какво става тук? За какво говорихте?
– Спокойно, всичко е наред – отговаря Кенан, като се опитва да овладее ситуацията. Обръща се към полицая: – Можем да слизаме.
– Слава Богу! – прошепва Рашид, а по лицето му пробягва нещо, което прилича на победоносна усмивка.
Кенан и Нефес слизат по стълбите, придружени от полицаите. Рашид ги следва куцукайки. Нуршах върви след тях, убедена, че прави нещо правилното.
Навън е вече се е стъмнило. Кенан спира пред кантората и внимателно поставя Нефес на земята. Момичето не иска да се отдели от него. Полицаите, Рашид, Нуршах и Фатих наблюдават в мълчание.
– Не искам да тръгвам – прошепва Нефес. – Моля те, върни ме веднага обратно.
Кенан се навежда, целува я по челото, а очите му се пълнят със сълзи, които отчаяно се опитва да задържи.
– Принцесо моя… Обещавам ти, няма да е за дълго. Ще се видим съвсем скоро. Ела тук…
Той я прегръща силно, притиска я до себе си, сякаш се опитва да запомни всяка секунда. Нефес започва да плаче неудържимо.
– Грижи се за тефтера си, нали се разбрахме?! – прошепва ѝ Кенан.
Рашид улавя погледа на Нуршах, който се е заковал върху Кенан и Нефес. Решава, че трябва да действа, преди съмнението да обхване адвокатката.
– Кой знае какво ѝ е наговорил вътре! Ясно е, че ѝ е промил мозъка. Гледай го! Истински чудовище е.
Фатих стиска зъби, опитвайки се да се овладее. Нуршах поглежда ръцете на Кенан и Нефес, които не се пускат. Мърмори на себе си:
– Горкото дете… Сигурно страда от синдрома на Стокхолм!
Рашид не може да чака повече. Извиква с мек глас:
– Внучке! Нефес, погледни, дядо ти е тук. Погледни ме!
Но Нефес дори не го чува. Не може да се откъсне от Кенан. Когато Рашит се приближава и я хваща за ръката, тя продължава да го гледа. Докато той я води, Нефес изведнъж се откъсва от хватката му и хуква обратно.
– Татко!
Хвърля се в прегръдките на Кенан. Той я притиска силно до себе си, целува я, сякаш се бои, че ще я изгуби завинаги. Не могат да се отделят един от друг. Рашид кипва:
– Гледай го! За две минути е успял да направи трагичен филм!
Нуршах е разтърсена от сзената, но не показва слабост. Гледа ги със сдържани емоции. После Рашид пак се приближава, този път решителен. Грабва ръката на Нефес.
– Хайде! Внучке, хайде, скъпа. Ела, хубавице моя. Тръгваме. Хайде!
Докато я дърпа, Кенан гледа след тях със сломено сърце. Полицаят подава документите на Нуршах, която ги подписва мълчаливо.
– Приятен ден – казва полицаят с равен тон.
– Благодаря – отвръща тя тихо.
Преди да тръгне, Нуршах поглежда за последен път към Кенан. После се обръща и тръгва след Рашид и Нефес.
– Давай! Движи се! – настоява Рашид.
Докато си тръгват, Нефес се обръща назад. Очите ѝ са пълни със сълзи, а погледът ѝ не се откъсва от Кенан.
