Кенан се връща ядосан от срещата си с Рашид и влиза в кантората. Докато Фатих седи на масата и преглежда документи, Кенан обикаля из стаята неспокойно, почти като обезумял. Фатих е изненадан от поведението му. Кенан ядосан му споделя, че Рашид, няма никакво намерение да се откаже от попечителството над Нефес, и дори нарича детето „завещание от дъщеря си“.
Фатих разбира тревогата му, но го уверява, че няма за какво да се тревожат – няма как да отнемат Нефес от Кенан, особено при положение, че се грижи прекрасно за нея. Според него, целият свят вижда това.
Докато Фатих говори, в кантората се появява сериозна жена облечена в строг костюм. В този момент Кенан удря ядосано стената с юмрук. Жената го гледа изненадано. Фатих я забелязва и се прокашля.
Кенан поздравява жената, като се опитва да се съвземе, а жената се приближава до него и му казва, че е от социалните служби и е назначена като вещо лице по делото за попечителство на Нефес Карджъ. Кенан изненадан обяснява, че Нефес е на училище. Жената обяснява, че вече се е видяла с нея, преди да дойде при него. Кенан се ядосва, но се опитва да запази спокойствие.
– Не бях уведомен – казва Кенан.
– Предпочитаме посещенията да бъдат изненадващи, за да не се влияят децата. Ще се радвам, ако мога да видя средата, в която живее Нефес, г-н Кенан!
Фатих веднага се намесва с усмивка и дружелюбен тон.
– Разбира се! Нефес е нашата малка принцеса. Стаята ѝ е насам, ще ви я покажа.
Фатих повежда жената напред. Тя го следва без да показва емоции, а Кенан ги наблюдава притеснено и напрегнато, вървейки зад тях.
Фатих се опитва да създаде добро впечатление, като говори за Кенан с възхищение – колко добре се разбира с децата и как обичат да го викат за съдия на мачовете. Жената слуша учтиво, но дистанцирано, което кара Кенан да се намеси и да приключи разговора. След като жената си тръгва, Кенан въздъхва с облекчение. Въпреки окуражителните думи на Фатих, Кенан остава неспокоен, тъй като знае, че служителката вече е говорила с Нефес. Надява се, че детето е казало колко много го обича.
Малко по-късно Кенан чака Нефес пред училището. Ученици започват да излизат, а Нефес върви бавно и изглежда потисната. Кенан предполага, че разговорът ѝ със служителката не е минал добре, но Нефес обяснява, че са се разбрали чудесно и е казала, че обича баща си. Причината за тъгата ѝ обаче се оказва провалът ѝ в часовете по физическо – не успяла да направи кълбо. Кенан я утешава, а в кантората с помощта на Фатих ѝ показват как се прави кълбо.
Кенан слага възглавници, Фатих демонстрира кълбо по комичен начин, а Нефес наблюдава с интерес. След куража, който ѝ дава Кенан, Нефес прави опит и успява. Вечерта вече сънлива и легнала в леглото, Нефес споделя, че преди я е било страх да прави кълба, но сега ги обича. Кенан ѝ чете приказка за розово зайче, което баща му защитава от ловеца. Преди да заспи, Нефес прошепва, че не иска да бъде дадена на дядо си. Кенан, поразен от думите ѝ, я уверява, че никога няма да я остави.
На следващата сутрин Нефес забелязва, че Кенан е будувал, и прочита един от документите от досието за делото. Въпреки че той отрича, тя разбира, че става дума за нея. За да разведри обстановката, Кенан предлага да направят „ден на бащата и дъщерята“. Нефес се радва и предлага да гледат анимации, да отидат в парка и да хапнат ягодова торта.
Точно в този момент в кантората пристигат Нуршах, Рашид и полицай. Нуршах съобщава, че съдът е постановил временно попечителство на дядото до делото.
Нефес чувайки това се плаши и хваща ръката на Кенан. Той реагира с гняв, обвинява ги в грешка, но след това иска да остане насаме с дъщеря си. Полицаят му дава съдебния документ. В него пише, че има проблеми с управлението на гнева – основание за решението.
Рашит, фалшиво любвеобилен, вика Нефес при себе си.
Нефес се крие зад Кенан, а той с болка и решителност я отвежда в стаята. Рашид подвиква след тях, а Нуршах ги следи с напрежение.
В стаята, Кенан седи до Нефес и се опитва да бъде силен. На лицето му личи, че се бори не само с обстоятелствата, но и със собствената си болка.
– Принцесо… Аз съм адвокат, но има и съдии. Те вземат решенията, а решението е временно да останеш при дядо си.
Нефес започва да плаче. Отчаянието в гласа ѝ прерязва въздуха.
– Не!
Кенан се опитва да я успокои. Казва ѝ, че това е само недоразумение и ще го поправи.
– Само не ме оставяй…
Тези думи го разтърсват. Прегръщат се силно. Той ѝ избърсва сълзите, гледа я в очите.
– Нима някога не съм изпълнил обещание към теб?
– Но не искам да отивам! – казва плачейки Нефес. – Не искам да се разделяме.
– И аз не искам, принцесо! Но сега нямаме избор.
В този момент гласът на Рашид из цялата кантора:
– Хайде, дай ми внучката! Ще извадя ограничителна заповед! Моят адвокат ми каза правата едно по едно!
Кенан стиска зъби, но не показва гнева пред детето. Вместо това, сменя тона.
– Искаш ли да изиграем една игра?
Нефес кимва леко. Кенан отваря чекмеджето и вади малко тефтерче. Поднася го към нея.
– Това ще е нашата тайна. Всеки ден, в който не сме заедно, ще записваш какво искаш да направим после. Нещо, което много, много искаш.
Нефес не реагира веднага. Той се усмихва, окуражава я.
– Хайде, нека първото желание да бъде от мен.
Кенан записва нещо в тефтера и ѝ го подава. Очите ѝ проблясват, когато прочита написаното.
– Наистина ли?
– Наистина, моя красива дъще. Ще наваксаме всичко. Не се тревожи.
Нефес все още е тъжна, но вече малко по-уверена. Кенан я гледа с обич и пита:
– И сега какво правим?
Двамата докосват юмруците си като таен ритуал.
– Каквото и да се случи днес, ще се усмихваме. – заявява Кенан. – Я да видя тази усмивка!
Нефес се усмихва през сълзи и го прегръща. Кенан едва сдържа сълзите си.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
