Яман се обажда на Недим и го пита, дали документите за прехвърлянето на акциите са готово, защото иска днес да приключи с този въпрос. Яман е принуден да прекъсне разговора, защото в стаята влизат Сехер и Юсуф, които му носят закуската.
Сехер казва на Яман, че Юсуф иска да закуси с него, при това е направил закуската със собствените си ръце, а тя съвсем малко му е помогнала.
-Не, чичо, всичко приготви леля, а аз просто хляба наредих!
Сехер оставя подноса със закуската пред Яман и казва, че тя ще излезе, а те ако имат нужда от нещо, само да я повикат.
Юсуф моли леля си да закусва заедно с тях. Яман добавя, че когато тя е при Юсуф, той се храни по-добре. Сехер се съгласява да остане.
Яман споделя порцията си със Сехер.
По време на закуската Юсуф споделя на чичо си, че е разбрал от леля си, какво означава безкрайност.
-И какво означава? – пита чичо му.
-Това се оказва, че е любов, но трябва да е истинска, която никога не свършва… Както, леля ме обича, безкрайно и на всичко е готова за мен! Ако човек обича той е готов да направи всичко за другия човек! Ти знаеш ли, че дори може да оставиш пистолета?! – обяснява Юсуф, а Сехер поглежда към Яман смутено…
-Леля ти е много права, юначе!
-И пред куршум ли, може да се хвърлиш… Ти, чичо например, можеш ли да го направиш?
-Да, всичко, мога да направя, заради теб!
