Сомер лови риба с Тюркян. Колкото повече време прекарва със съпругата си, толкова повече осъзнава колко е различна от Минe.
Сомер пита Тюркян къде да постави примамката на въдицата, а тя му отговаря, че не е там.
-Боже, Тюркян, ти така добре ми обясни – шегува се Сомер.
Минава време, а Сомер пита жена си, дали така до довечера ще седят и чакат. Тюркян се обръща и вижда, че не са наловили много риба, но казва, че ще купят от магазина, за да стигне за вечеря.
-Добре, но ти ще я приготвиш – казва Сомер.
-А, ти ще ми помогнеш!
Сомер смеейки се съгласява.
Сомер си спомня как е прекарвал времето си с Мине, как са хапвали в крайбрежния ресторант, защото Мине не може да готви.
Сомер предлага на Тюркян да си тръгват, а тя го моли да почака, защото току-що е хвърлила въдицата.
-Отрази ни се добре, нали?
-Какво?!
-Казвам това, че прекарахме времето заедно! – пояснява Тюркян. Тя вижда, Сомер е замислен и тъжен и го пита, дали все още тъгува за маслиновата горичка, която загуби.
-Аз не харесвам, когато хората вземат нещо, което е мое!
-Но, тя не беше твоя, нейният собственик е този, който плати по-голяма цена!
Сомер я поправя, че неин собственик е този, който е платил по-голяма сума пари. Тюркян се извинява, че неправилно се е изразила и добавя, че ако много е искал е щял да купи това място, но да го извинява, ако не е така, защото тя не разбира много от тези работи. А те почти притежават почти всичко и тази горичка не трябва така да го тревожи и дава пример със себе си, че е израснала в бедно семейство, но винаги са запазвали доброто си настроение и спокойствие. Тя го пита, дали с богатството, което притежава сега може да си купи щастие и спокойствие.
Сомер си спомня, как Мине за разлика от Тюркян я е интересувало само как и откъде да получи повече пари.
-Теб наистина ли, не те интересува богатството и парите? – пита Сомер.
-Ти, да не си мислиш, че аз съм се омъжила за теб само заради това?
-А, защо ще се омъжваш за човек, който не познаваш?
-За това да го обичам и да бъда обичана! В живота има и такива неща!
-Тюркян, ти…
В този момент на въдицата на Сомер се хваща риба, той пита Тюркян какво да прави.
-Върти, върти… – крещи радостна Тюркян, а Сомер е радостен, че е хванал първата си риба.
