Бижутерът се обажда на Рючхан и ѝ съобщава за продажбата на бижута, извършена от снаха ѝ.
Рючхан веднага иска обяснение от Тюркян.
-Аз продадох златото – признава Тюркян. – Снощи си говорихме за нашата къща. Продадох златото, за да дам пари на чичо ми, за да не оказва натиск върху родителите ми. Те не знаят нищо за това!
-Снаха ми никога не би направила подобно нещо. Тя не би продала златото, без да ни каже, пренебрегвайки името ни. Не ти вярвам. Лъжеш ме, за да защитиш сестра си крадла!
-Много добре знаете, че казвам истината – казва със сълзи на очите Тюркян. – Говориш така, защото си ми ядосана!
-А сега, ако се обадя на родителите ти и им кажа, че някой е откраднал златото на Тюркян вчера, когато бяха тук, ще дойдат ли отново тук? – пита Рючхан. -Ако златото не е у теб, то е у майка ти!
-Това е ужасно обвинение. Ако майка ми разбере, ще умре от мъка!
-Тогава няма да ги виждаш повече! Омръзна ми да тичаш след тях и да решаваш проблемите им! – казва Рючхан като хваща силно ръката на снаха си.
-Нито те ще идват тук, нито ти ще ходиш там! Те нарочно повдигнаха темата вчера, нали? Няма да се хвана на тази история! Ако ги видиш отново, ще обвиня Календер в кражба!
