Йозер пристига в болницата. Той се извинява на Несрин за поведението на Рючхан.
Сомер отива и взема Тюркян, Дьонюш, Месут и Сердар и ги кара в болницата. Пред болницата Сомер казва на Тюркян, че е разрешил случая със златото.
-Откупих всичко обратно и го сложих в кутията!
-Сега съм ти задължена – заявява Тюркян.
-Недей да говориш глупости. Между нас не може да има дълг!
-Не мога да си затворя очите пред факта, че семейството ми е в дълг. Прости ми!
-Чичо ти те е накарал да го направиш. Можеше да ми кажеш.
-Какво трябваше да направя? Да те помоля за помощ заради един чичо, който не вижда нищо друго освен пари?
-Не беше нужно да му даваш пари. Не ме разбирай погрешно, тези пари са твои. Но на мен не ми харесва поведението на чичо ти. Той очевидно е в конфликт с родителите ти! Ако знаех, че ситуацията е такава, щях да поговоря с него. Нямаше да му позволя да разстрои теб или семейството ти. Той нямаше да получи и стотинка от никого!
-Ние не сме никакво семейство, така че не исках да те безпокоя с моите проблеми!
-Извинявай, че съм те накарал да се почувстваш сама!
-Не се извинявай, аз сама избрах да се боря сама в тази къща! -отговаря Тюркян.
-Чувствам се виновен за това!
-Защо, Сомер? Тази тема не те засяга!
-Слушай, аз разбирам болката ти. Не е лесно да се преживее, но не е нужно да ми се сърдиш!
-В такъв случай ми кажи къде си бил миналата нощ?
-Казах ти, че се обадиха от маслиновата градина – повтаря Сомер.
-Ти не беше там. Майка ти и аз щяхме да се видим с теб снощи!
-Къде?
-До мястото, където си бил. Майка ти ми даде възможност да избирам. Тя каза: Или ще те закарам обратно в къщата на баща ти, или ще научиш истината за Сомер. Аз избрах второто. Каква истина трябва да знам? Отговори ми, искам да я чуя.!
-Не падай толкова лесно в капаните на мама, Тюркян!
-Чудя се кой от нас е паднал в капана. Мисля, че трябва да помислиш за това, Сомер!